| начало | за нас | дейности | библиотека | връзки | год. доклади | мнения |
 |
 |
|
 |
|
 |
 Делото Хасан и Чауш срещу България. Решение на Голямото отделение Резюме, изготвено от БАПЧ, което не обвързва Съда (Чл. 13 и 37 от Конституцията, чл.6, 9 и 16 от ЗИ; чл.3 от ЗАП) |
 |
|
|||
Г-н Фикри Сали Хасан е бивш Главен мюфтия, а г-н Исмаил Ахмед Чауш бивш преподавател в Института по ислям в София. През 1992г., след идването на първото правителство на СДС на власт, Дирекцията по вероизповеданията (ДВ)към МС обявява избора на г-н Генджев за Главен мюфтия за недействителен. Жалбата срещу това решение е отхвърлена от Върховния съд. На 19 септември 1992г. Националната конференция (НК) на мюсюлманите избира за Главен мюфтия г-н Хасан и утвърждава нов устав. На 2 ноември 1994г. поддръжниците на г-н Генджев провеждат НК, на която го избират за Главен мюфтия и приемат алтернативен устав. На 22 февруари 1995г., заместник министър - председателят, от току що дошлото на власт правителство на БСП, издава Заповед № Р-12, с която утвърждава алтернативния устав, а на 23 февруари Дирекцията по вероизповеданията регистрира новото ръководство. На 27 февруари новорегистрираното ръководство завзема сградата на Главното мюфтийство и в следващите седмици поема ръководството на всички документи и активи на мюсюлманската общност. Главна прокуратура отказва да съдейства на г-н Хасан, тъй като ръководството на г-н Генджев било редовно регистрирано от ДВ. На 18 април 1995г. господата Хасан и Чауш обжалват заповед Р-12 пред ВС, но жалбата е отхвърлена, тъй като МС имал по закон неограничена дискреция при преценката дали да регистрира даден устав или не. Същевременно на 6 март 1995г. е проведена НК на поддръжниците на г-н Хасан, на която той е избран за Главен мюфтия и са внесени изменения в устава. МС не отговаря на молбите за регистрация и г-н Хасан обжалва мълчаливия отказ пред ВС. На 16 октомври 1996г. ВС обявява мълчаливия отказ за незаконен. На 19 ноември 1996г. заместник министър-председателят изрично отказва да регистрира ръководството на г-н Хасан. ВС обявява и този отказ за незаконен на 13 март 1997г., но МС така и не регистрира религиозното ръководство на г-н Хасан. След падането от власт на правителството на БСП, новият кабинет успява да организира помирителна конференция, на която е избрано ново ръководство на мюсюлманската общност в България. Междувременно още на 22 януари 1996г. е подадена жалба за нарушения на членове 6, 9, 11 и 13 от Европейската Конвенция, както и на чл.1 от Първия протокол. Чл. 9 Приложимост - Според Съда, религиозните общности традиционно са организирани структури, чиято организация е от съществено значение за вярващите. Участието в живота на общността следователно представлява изповядване на дадена религия, защитено от чл.9 Няма съмнение, че и двамата жалбоподатели са били членове на мюсюлманската общност. Следователно, оплакванията ще бъдат разгледани по чл.9, а доколкото те засягат и организацията на религиозната общност, чл.9 ще бъде интерпретиран в светлината на чл.11 от Конвенцията. Съответствие - Заповед № Р-12, решението на ДВ от 23 февруари 1995г. и последвали отказ на МС да регистрира ръководството на г-н Хасан, имат за ефект фаворизиране на една фракция от мюсюлманската общност, която е призната за официално ръководство, докато отхвърлената фракция е лишена от всякаква възможност да продължи да представлява поне част от общността и да ръководи поне част от нейните дела. Следователно, налице е намеса във вътрешната организация на мюсюлманската религиозна общност, закриляна от чл. 9 Приложимият закон не е предоставял никакъв съществен
критерии на базата, на който МС и ДВ да регистрират промените в ръководствата
и уставите на вероизповеданията, в случай на вътрешно разделение и противоречащи
си претенции за легитимност. Заповед № Р-12 и решението на ДВ не са
официално съобщени на засегнатите и са неясни до степен, че в тях не
се споменава името на първия жалбоподател, макар тяхната цел и ефект
да е отстраняването му от поста на Главен мюфтия. Следователно, намесата
във вътрешната организация на мюсюлманската религиозна общност и в свободата
на религията на жалбоподателите не е била "предвидена от закона",
тъй като е произволна и основана на законови разпоредби, които дават
неограничена свобода на преценка на изпълнителната власт и не съвпадат
с изискванията за яснота и предвидимост. Отказът на МС да се съобрази
с решенията на ВС от 1996 и 1997г. е явен неправомерен акт от особено
значение. Чл. 13 - При жалбата на г-н Хасан срещу Заповед
№ Р-12, ВС е отказал да разгледа въпроса по същество и е приел, че МС
разполага с неограничена свобода на преценката дали да регистрира или
не устава и ръководството на религиозното изповедание, като е разгледал
само въпроса дали заповедта е издадена от компетентен орган. Другите
две жалби срещу отказа на МС да регистрира резултатите от Националната
конференция от 6 март 1995г. не са ефективни вътрешноправни средства
за защита, защото МС е отказал да се съобрази с решенията на ВС, че
жалбите са основателни. Опитите да се търси съдействие от прокуратурата
не са дали резултат, а дори и да бе образувано наказателно производство,
не е ясно как то би довело до разглеждане по същество на оплакванията
на жалбоподателите, които засягат решенията на заместник министър-председателя
и ДВ, приети от ВС за законосъобразни през 1995г. Следователно, жалбоподателите
не са имали ефективно средство да оспорят намесата на държавата във
вътрешните дела на тяхната религиозна общност. Чл. 6 - Жалбоподателите не са успели да конкретизират
правното основание и съдържанието на твърдяните от тях граждански права,
нито да докажат, че са съществували пречки, които да не им позволяват
да предявят граждански иск по отношение на твърдяното от тях право на
възнаграждение. Чл. 1, Протокол№1 - Жалбоподателите не повдигат
оплакванията по този член пред съда.
|
|||||
 |
 |