| начало | за нас | дейности | библиотека | връзки | год. доклади | мнения |
 |
 |
|
 |
|
 |
 Делото Върбанов срещу България. Решение на отделение на Съда Резюме, изготвено от БАПЧ, което не обвързва Съда (чл.36, 59, 61, 62 и 105 от ЗНЗ, Инструкция №1/81 на МНЗ, Указание №295/85 на Главна прокуратура) |
 |
|
|||
Димитър Върбанов е жител на град София. На 31 август 1995г., в хода на образувана срещу него предварителна проверка, той е отведен принудително в психиатрична болница, за да бъде подложен на преглед. На 15 септември, тъй като е тежко болен от бронхопневмония, той е преместен в обикновена болница. Там не му разрешават да напуска стаята си и нощем го връзват за леглото, като това положение продължава до 24 септември. Изписан е на 16 октомври. През февруари 1996г. районният прокурор прави предложение до Софийски районен съд за настаняването на г-н Върбанов за задължително психиатрично лечение. На 30 април след като изслушва страните съдът отхвърля предложението. На 10 януари 1996г. г-н Върбанов подава жалба
за нарушения на чл. 5, т. 1 и т.4 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи относно задържането му. Чл. 5, т. 4 - За да е налице достъп
до "съд" по смисъла на чл. 5. т.4 е необходимо органът, наредил
задържането или органът, пред който мярката се обжалва, да е независим
от изпълнителната власт и от страните по спора. В този случай задържането
е наредено от районен прокурор, който по-късно става и страна в производството
пред Районния съд, а неговата заповед е можела да бъде обжалвана само
пред по-горестоящите прокурори. По този начин необходимият контрол за
законност не е бил нито инкорпориран в първоначалното решение за задържане,
нито е бил осигурен чрез съществуващите възможности за обжалване. |
|||||
 |
 |