В началото на 1998г. е подадена жалба до Европейския съд по правата на човека, в която се твърди, че са налице нарушения на членове 2, 6, 13 и 14 от Европейската Конвенция.

Чл. 2 - по отношение смъртта на г-н Цончев - Когато дадено лице е под контрол при задържане, са налице силни фактически презумпции относно травми или смърт, възникнали при такова задържане. Тежестта на доказване е върху властите, като от тях се изисква да предоставят удовлетворително и убедително обяснение. В случая това не е направено и съдът приема, че са налице достатъчно доказателства, че г-н Цончев е починал от увреждания, нанесени му, докато е бил в ръцете на полицията. Липсват и доказателства, че той е бил прегледан с дължимата грижа от медицински специалист по време на задържането си, докато е страдал от сериозни увреждания.

Заключение - нарушение (единодушно)


Чл. 2 - по отношение твърдението за липса на адекватно разследване - Съдът счита, че необясненото непредприемане на необходими и очевидни следствени действия трябва да бъде третирано с особено внимание. Налице са били очевидни способи да се получат доказателства относно момента на нанасяне на уврежданията на г-н Цончев, както и на други важни доказателства за обстоятелствата около задържането му, здравословното му състояние и следователно за извършителите на престъплението. Това обаче не е направено, а от декември 1994г. следствието замира. Липсата на правдоподобно обяснение от страна на правителството за всичко това ангажира неговата отговорност по чл.2 от Европейската Конвенция.

Заключение - нарушение (единодушно)

Чл. 6 и 13 - Съдът приема, че оплакванията по тези разпоредби трябва да бъдат разгледани само по чл. 13. Фундаменталното значение на правото на живот възлага на правителството задължението да провежда ефективно разследване на смъртта на г-н Цончев. Неизпълнението на това задължение е подронило ефективността на всяко друго средство за защита.

Заключение - нарушение (единодушно)