| начало | за нас | дейности | библиотека | връзки | год. доклади | мнения |
 |
 |
|
 |
|
 |
 Делото Николова срещу България. Решение на Голямото отделение на Съда Резюме, изготвено от БАПЧ, което не обвързва Съда (НПК) |
 |
|
|||
| В началото на 1995г. срещу счетоводителката Иванка Николова е образувано наказателно производство. На 24 октомври тя е задържана по обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери по нареждане на следователя, потвърдено от окръжен прокурор. Наложената мярка за неотклонение бива обжалвана както пред прокуратурата, така и пред Пловдивския окръжен съд. И двете жалби са отхвърлени. И. Николова е освободена на 19 февруари 1996г. след като се налага да бъде оперирана по спешност и екип от лекари-експерти установяват, че тя се нуждае от период на възстановяване, което е несъвместимо с условията в ареста. Пред съда жалбоподателката твърди нарушения на чл. 5, т.3, чл.5 т.4 и чл. 13 от Европейската Конвенция. Чл. 5, т.3 - Съдът намира, че нито следователят, нито прокурорът биха могли да се смятат за "длъжностни лица, упълномощени от закона да изпълняват съдебни функции" по смисъла на чл.5, т.3 от Конвенцията. Следователят не е бил достатъчно независим, а освен това не е имало пречка да участва по нататък и като прокурор. Прокурорът също така не е достатъчно независим, нито непредубеден. Заключение - нарушение (единодушно) Чл. 5, т.4 - Окръжният съд се е ограничил само до проверката дали жалбоподателката е обвинена в "тежко умишлено престъпление" и дали здравословното и състояние не изисквало освобождаване.Той не е обърнал внимание на ред твърдения, които са поставяли под съмнение законността на задържането и по тази причина не е осигурил съдебен контрол в обхвата и качеството, изисквано от чл.5, т.4. Освен това заседанието е било закрито, като жалбоподателката не е могла да се запознае със становището на прокурора, искащо задържането да бъде потвърдено, нито с материалите по делото, даващи основание за налагането на такава мярка за неотклонение. Следователно липсвали са състезателност и равнопоставеност. Заключение - нарушение (единодушно) Чл. 13 - Съдът приема, че не е необходимо
да разглежда нарушението на чл.13, тъй като чл.5, т.4 се явява специален
спрямо него. |
|||||
 |
 |