1. Чл.3 от Конвенцията
(а) Твърдения за малтретиране от полицията

Въз основа на представените доказателства е невъзможно да се установи дали уврежданията на жалбоподателя са били причинени от полицията, както той твърди.

Заключение: няма нарушение, основаващо се на твърдението за малтретиране от страна на полицията (осем гласа на един).

(b) Адекватност на разследването

Когато едно лице повдига защитимо твърдение, че е било малтретирано в нарушение на чл.3, тази разпоредба прочетена във връзка с чл.1, предполага и изисква задължение за ефективно официално разследване.

Заключение: нарушение основано на пропуска да се проведе ефективно официално разследване (единодушно).

2. Чл.6, т.1 от Конвенцията

Жалбоподател твърди, че всяко гражданско дело за обезщетение, заведено от него във връзка с твърдяното малтретиране от полицията би било спряно съгласно чл.182, б."д" ГПК - от представената на Съда съдебна практика се вижда, че гражданските съдилища не са обвързани от решението на органите на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.

Заключение: няма нарушение (единодушно).

3. Чл.13 от Конвенцията

Когато едно лице има защитимо твърдение, че е бил малтретиран в нарушение на чл.3, идеята за ефикасно средство за защита включва освен обективно, всестранно и пълно разследване от вида, който изисква чл.3, и ефикасен достъп на оплакващия се до разследването, както и заплащането на обезщетение, когато това е уместно.

Заключение: нарушение (единодушно).

СЪБИТИЯТА ОТ И СЛЕД ЮЛИ 1995 Г.

А. Предварителни възражения на правителството

1. Твърдение за неизчерпване на вътрешноправните средства

Жалбоподател подал редица молби за освобождаване до прокурорските органи и Шуменския районен съд.

Заключение: възражението се отхвърля (единодушно).

2. Твърдение за злоупотреба с правото на жалба

Няма доказателства за злоупотреба с правото на жалба.

Заключение: възражението се отхвърля (единодушно)

Б. ПО СЪЩЕСТВО

1. Чл.3 от Конвенцията

Съдът може да разгледа във връзка с чл.3 оплакване за условията в ареста повдигнато по чл.5, т.1 - трябва да се преценяват условията, взети в тяхната съвкупност - не се установява условията да са били достатъчно тежки, че да се достигне нивото на чл.3.

Заключение: няма нарушение (осем гласа на един).

2. Чл.5, т.1 от Конвенцията

Жалбоподател, задържан по обосновано подозрение за извършване на престъпление - няма доказателства, че задържането е било незаконно според българското право.

Заключение: няма нарушение (единодушно).

3. Чл.5, т.3 от Конвенцията

(а) Правото на лицето да бъде изправено своевременно пред съд или "друго длъжностно лице"

Следовaтел, чиито решения могат да бъдат отменени от прокурор, не е достатъчно независим.

Заключение: нарушение (единодушно).

(б) Правото на гледане на делото в разумен срок или на освобождаване преди гледане на делото

Жалбоподател, задържан по време на предварителното производство за около две години - опасенията на националните власти, че той може отново да извърши престъпление не са били лишени от основание - за една година, всъщност не е било извършено нито едно следствено действие - властите не са действали с дължимата старателност.

Заключение: нарушение (единодушно).

4. Чл.5, т.4 от Конвенцията

Жалбоподател, който не може да иска от съд разглеждането на законността на продължаващото си задържане повече от веднъж - разглеждането на законността не е станало в публично заседание.

Заключение: нарушение (единодушно).

5. Чл.25, т.1 от Конвенцията

Двама от жалбоподалите са били разпитвани от полицията или прокурорските органи за жалбата им до Комисията, заставяйки ги да отрекат, че са подавали каквато и да е жалба чрез клетвена декларация - жалбата съдържа сериозни твърдения за неправомерно поведение от страна на същите тези органи - в същото време, първият жалбоподател е бил задържан под стража под контрола на органите на прокуратурата - при всички обстоятелства разпитването представлява неприемлив натиск.

Заключение: нарушение (единодушно).

III. ЧЛ. 50 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

А. Неимуществени вреди - на първия жалбоподател е присъдена определена сума.

Б. Разноски - присъдени са изцяло претендираните суми.

Заключение: Държавата-ответник се задължава да заплати определените суми на жалбоподателите (единодушно).