начало | за нас | дейности | библиотека | връзки | год. доклади | мнения
  
 
Делото Луканов срещу България.


Решение на отделение на Съда
Резюме, изготвено от БАПЧ,
което не обвързва Съда
(чл. 201-203, 219и 282 НК
и чл. 147 и 152 НПК)


 За изданията
Изданията на БАПЧ, с изключение на Бюлетина за съдебната практика на Европейския съд могат да бъдат намерени в специализираните книжарници за юридическа литература.
  Първото от серията решения по дела срещу България, публикувано от Фондация Български адвокати за правата на човека. Това е делото на покойния, бивш министър-председател и депутат Андрей Луканов.

През 1992г. депутатският имунитет, с който той се ползва, му е отнет и г-нЛуканов е задържан по обвинения, че като заместник министър - председател в периода 1986 - 1990г. е взел участие във вземането на поредица от решения за предоставянето на парични суми като помощи и заеми за определени страни като например Никарагуа, Куба, Лаос, Ангола, Йемен и др.

По-късно делото е прекратено, но г-н Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Жалбата е определена за допустима само по отношение на твърдяната от г-н Луканов незаконност на задържането му под стража.

Чл. 5, т.1 - Съдът действително решава, че задържането на г-н Луканов е незаконно по смисъла на чл. 5, т.1 от Европейската конвенция. Според становището на съда, пред него не е представено нито едно доказателство, че решенията, за които е бил обвинен жалбоподателят са били действително в противоречие с нормите на НК на България

Пред съда не са представени и никакви факти или информация, които да са в състояние да докажат, че жалбоподателят е бил основателно подозиран в стремеж да набави за себе си или за другиго имотна облага, каквото е било изискването, за да се приемат за осъществени съставите от НК, по които е било повдигнато обвинението. Не се е твърдяло, че средствата не са били получени от съответните държави.

По тези причини Съдът приема, че задържането под стража на Андрей Луканов не е било законно по смисъла на Европейската конвенция, то не е било извършено при наличието на "обосновано подозрение за извършено престъпление", каквото е изискването на Европейската конвенция.
Заключение - нарушение (единодушно)

Чл.18 - Съдът взима в предвид заключенията си във връзка с чл.5, т.1.

Заключение - липсва основание за обжалване (единодушно).
 
 
 
Други решения
Асенов и други срещу България

Николова срещу България

Великова срещу България

Върбанов срещу България

Хасан и Чауш срещу България